Старобългарски речник
богосварень 
богосварень -ꙗ ср Противопоставяне на Бога кнжнц ждовьст. на хрстоса ѹбн въꙁвѣсшꙙ. се старѣшнꙑ ... беꙁѹмьнѣшꙙ младеньцемь сътвор. да не подражамъ ждовьска ѫродьства. нъ дѣтьскѹ поꙁавдмъ благодареню. не старьць богодареню (погр. вм. богосварень, Sadnik, Aizet–müller. Handwörterbuch zu den altkirchenslavischen texten, с. 13) нъ младенштъ богословьню С 340.22 Изч С Гр ϑεομαχία Нвб Ø