Старобългарски речник
богопрмьць 
богопрмьць -а м сѵмеонъ богопрмьць Συμεὼν ὁ Θεοδόχος Прозвището на ерусалимския старец — пророк Симеон, посрещнал Йосиф и Мария в храма, където са довели Христос на 40ия ден след рождението му за ритуално посвещаване на Бога като първороден син [Срв. Изх 34.19—20, Чис 18.15—16]. Пр. на 3 февруари мⷺца феⷬ҇р в҃ стаго сѵмеона бопремꙿца А 142b 9 Изч А Калка от гр ϑεοδόχος богопремꙿць Нвб богоприемец книж остар РБЕ ВА МлБТР ЕтМл