Старобългарски речник
богоносьць 
богоносьць -а м Човек, който носи в себе си Бога мⷺца дек҇ⷠ д҃ стаго оца на҇ⷲго пр҇ⷣнаго пѹстън наставнка боносца савъ А 128b 2 ; ѡ съборе влъкъ пае кръвѭ птомомъ некл ловѣкомъ богоносьцемъ С 385.28 гьнат богоносьць ᾿Ιγνάτιος ὁ Θεοφόρος Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов; антиохийски епископ, умр. мъченически ок. 107 г. Пр. на 20 декември [нар. Игнажден] и 29 януари мⷺца де҇ⷦ ҃. стааго боносьца гьната A 131b 19 мⷺца ено҇ⷬу ҃ꙁ҃ па҇ⷮ вꙁвращенѣ. мощемъ. с҇ⷳвномⷱка боноⷰ гьната А 141b 4 Изч А С Калка от гр ϑεοφόρος богоносць Нвб богоносец книж остар МлБТР ЕтМл РБЕ