Старобългарски речник
боголѣпьно 
боголѣпьно нареч Достойно за Бога къ богѹ боголѣпьно вѣроват наѹхъ сꙙ С 139.29—30 дьнесь же боголѣпьно ... съходтъ на ада  на сьмрьть С 463.10—11 Изч С Калка от гр ϑεοπρεπῶς Нвб Вж. при боголѣпьнъ