Старобългарски речник
блѫдьно 
блѫдьно нареч Разпуснато, разпътно, блудно мьн снъ отде на странѫ далее.  тѹ расто мѣне свое жвꙑ блѫдъно М Лк 15.13 Изч М З А СК Гр ἀσώτως блѫдъно Нвб блудно книж ВА МлБТР ЕтМл РБЕ