Старобългарски речник
блѧдьнъ 
блѧдьнъ -ꙑ прил същ блѧдьно ср ед Празнословие, брътвеж не бо съплескано ко. л блꙙдьно вашмъ слѹхомъ вьнꙙт мол҄ѫ С 533.1 Изч С Нвб Срв блядив ’бъбрив’ диал РРОДД