Старобългарски речник
блѣдъ 
блѣдъ -ꙑ прил Бледен, блед глаголаахѫ ц о пон. како прсно блѣдъ сꙑ нꙑн҄ꙗ рѹмѣно лце мѹ стъ С 133.8 бѣаше бо т лце блѣдо вдмо. нꙑнꙗ же пакꙑ свѣтъло акꙑ сльнце. алеѯандрь рее добрѣ рее блѣдо С 159.21, 23 Изч С Гр χλωρός Нвб блед ОА ВА НТ АК Дюв МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА бледий остар НГер Срв бледав диал ВА НТ МлБТР ДА