Старобългарски речник
блꙁъ 
блꙁъ нареч предл I. нареч 1. За време: скоро, наскоро, в близко време (вѣс)те ѣко блꙁ(ъ) естъ жѧтва М Мт 24.32 З, А, СК, Н. Срв.Лк 21.30 М З вѣдте ѣко блꙁъ естъ цсрстве бже М Лк 21.31 З ꙇ блꙁъ бѣ пасха юдеска М Йо 2.13 З, А. Срв.Йо 6.4 М, З;Йо 11.55 М З не отъстѫпі отъ мене ѣко скръбъ бліꙁъ СП 21.11 2. За място: наблизо, в близост (егда ѹꙁь)рте вьсѣ с. вѣ(дте) ѣко блꙁъ естъ пр двьре(хъ) М Мт 24.33 З, А, СК, Н. Срв.Мк 13.29 М З блꙁъ бѣаше гробъ М Йо 19.42 З А гь блꙁъ. нї ѡ ес(о) .. пцѣте сѧ Е 14а 12 Срв. С479.7 блꙁъ ес тъї гї СП 118.151 не же съмѣаше къ комѹ блꙁъ прстѫпт С138.26 II. предл 1. С род. При означаване на близост до предмет или лице: до, близо до стоѩ блꙁъ олът(р)а. деже стоѩтъ пѣвц СЕ 101а 7 онъ же блꙁъ го жрътвѫ сътворвъ С 17.9  прꙁꙑвавꙑ  блꙁъ себе рее к н҄емѹ С 101.8 мат же го блаженаꙗ слвꙗ. жвѣаше блꙁъ вратъ стааго паула апостола С 119.24 2. С дат. При означаване на близост до определено лице или предмет: до, близо до нъ де отъ тѫдѹ въ странѫ блꙁъ пѹстꙑн М Йо 11.54А бѣ же оанъ кръстѧ вь еннонѣ. блꙁъ салмов М Йо 3.23 ѡбае блꙁъ боѩштімъ сѩ его спніе его СП 84.10 М З А СК Б Н Е СП СЕ С Гр ἐγγύς ἐγγύϑεν πλησίον ἔγγιστα Нвб близ ВА МлБТР ЕтМл РБЕ ДА Срв близо ОА ВА НТ АК Бот Дюв НГер ЕтМл ЕтБАН РБЕ близу ВА Дюв НГер МлБТР ЕтМл ДА близа ДА близе ДА близом диал ДА близум диал ДА