Старобългарски речник
блꙁнььнъ 
блꙁнььнъ -ꙑ прил Двоен отъ рѹдъ же  желѣꙁн. лѫшта же  гвоꙁд.  блꙁнььнꙑма стоьнкома. крьв  водѣ ꙁлꙗнома. съпасъ сво творѣꙗше С 438.18 Изч С Гр δίδυμος Нвб Срв близна̀чен РБЕ