Старобългарски речник
блжьнь 
блжьнь прил 1. Който се намира наблизо, близък, недалечен отъпѹст народъ да шедъше вь блжнѧѩ вьс  градьцѧ. кѹпѧтъ брашъна себѣ М Мт 14.15 З А дѣмъ въ блжьнѧѩ вьс  граді М Мк 1.38 З А СК Който ще стане, ще настъпи в скоро време; предстоящ. братѣ нꙑнѣ блжне (...) спсене Е 5а 12 2. Като същ. блжьнь м ед a) ὁ ἔγγιστα, ὁ πλησίον Близък сродник, роднина гі къто обітаетъ въ жілішті твоімь ... їже не ѹлъстітъ ѩꙁꙑкомъ своімъ ... поношеньѣ не пріѩтъ на бліжънѩ (!) своѩ СП 14.3 бліжьн моі далее сташѩ СП 37.12 Срв. СЕ76b 4 b) Според християнските нравствени норми — всеки човек по отношение на останалите хора, ближният вьꙁлюб блжьнꙗго своего ꙗко ї самъ с СК Мт 22.39 Срв. СКЛк 10.27 въꙁлюбш блжнꙗго с.  ненавдш врага своего СК Мт 5.43 же н богатьствомъ н словомъ ... н нѣмъ нмже не ѹспѣхъ блжьнюѹмѹ бꙑт хотꙙтъ ... то пото ѹбо та прта С 375.20 Срв. С370.15 се бо стъ благааго же блжьнѹѹмѹ съмотрт С 376.28 ꙁълꙑ корень ть ... твортъ вьсего не ꙁнат.  себе  блжьнꙙѧ.  стьствънꙑѧ ꙁаконꙑ С 411.25 М З А СК Е СП СЕ С Гр ὁ κύκλῳ ἐχόμενος ἐγγύς ἐγγύτερον бліжьн Нвб ближен остар ВА НТ АК Бот Дюв МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА ближний остар ВА НГер ближин диал ДА Срв близен МлБТР РБЕ ДА