Старобългарски речник
блаꙁньнь 
блаꙁньнь -ꙑ прил 1. Съблазняващ, изкушаващ, въвеждащ в изкушения не тако правьдꙿнъ владꙑка. не тако блаꙁньнъ хс. ꙗкоже тебѣ своѭ пльть ѹвѣрѹтъ С 512.10 2. Като същ. блаꙁньно ср ед τὸ βλάσφημον Съблазън, изкушение, вероотстъпничество а тꙑ кѫдѹ аре блаꙁньное навꙑ кѫдѹ ѹвѣдѣ же проповѣдаш С 511.30 Изч С Гр ἐπισφαλής Нвб блазнен ОА ВА МлБТР блазнений НГер