Старобългарски речник
блаꙁнъ
блаꙁнъ
-а
м
Съблазън, изкушение
аще кꙿто въ цркве съпѧ. тол емѹ врагъ блаꙁнъ прнесетъ въ сънѣ. ж҃ денъ да посттъ сѧ
СЕ
105а 6—7
вꙿсѣкъ демонъ нестꙑ. ꙇ скврънънꙑ ... глѫбнꙑ тръторъскꙑѩ. лъж блаꙁномъ. льствꙑ необраꙁнꙑ
СЕ
53b 20
подателю блаꙁномъ. глава дꙗволѣ тꙑ с агрколау
С
74.28
Изч
СЕ
С
Гр
σκάνδαλον
Нвб
блазън
м
остар
ОА
ЕтМл
блазън
ж
БТР
Срв
съблазън
ж
ВА
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ