Старобългарски речник
благоьстьнъ 
благоьстьнъ -ꙑ прил 1. Благочестив, набожен благоъстънѫѭ вѣрѫ прмьѭшт  пшем. да вьндемъ вь цѣсарьств небесьно С 341.3—4 н дѣла твормаꙗ беꙁ благоестьнъхъ ѹен прꙙтъна сѫтъ отъ ба Х II Вб 6—7 2. Като същ. благоьстьнꙑ м ед ὁ εὐσεβής Благочестив, праведен човек; праведник ѡ табьно двьно  грьдое же сѣд о деснѫѭ отца. о деснѫѭ сꙙ обрꙙштетъ благоьстьнꙑмъ С 506.18 Изч С Х Калка от гр εὐσεβής благоестьнъ благоъстънъ Нвб благочестен ВА МлБТР ЕтМл РБЕ