Старобългарски речник
благостьнъ 
благостьнъ -ꙑ прил благословл҄ень благостьно εὐλογία χρηστότητος Дар с благопожелания ѣко варілъ і есі блгословнꙑміімі блгстънꙑмъ положілъ есі на главѣ его вѣнъцъ отъ камені драгаего СП 20.4 Изч СП благостънъ Нвб благостен МлБТР ЕтМл РБЕ