Старобългарски речник
благословествьнъ 
благословествьнъ -ꙑ прил Прославян, възхваляван бѫд їмѩ гне блствьно. ѡтъселѣ вь вѣкꙑ СП 112.2 Изч СП Гр εὐλογημένος Вж. при благословл҄енъ Нвб ОА