Старобългарски речник
благодатьнъ 
благодатьнъ -ꙑ прил 1. Благодатен, милостив да къ томѹ съмръть обръттъ сѧ ... нъ благодатьное прꙁꙑване ꙁнаменавъ дшѫ. не дастъ къ томѹ страшьнъмъ пожрътѹ бꙑт ꙁмемъ Х Ва 14—15 2. Зват. благодатьнаꙗ ж ед κεχαριτωμένη Обръщение към Богородица — ти, която даваш блага, благодатна радѹ сѧ благодатънаѣ гъ съ тобоѭ М Лк 1.28 Изч М Х Гр τῆς χάριτος благодатънъ Нвб благодатен ОА ВА МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ благодатний остар ВА НГер