Старобългарски речник
благодавьць 
благодавьць -а м Който дава, дарява блага; дарител тꙑ влко благодавье. ꙇ клюбꙿе СЕ 10а 1 Изч СЕ Гр αγαϑός [вар. φιλάγαϑος] Нвб благодавец остар ОА МлБТР ЕтМл