Старобългарски речник
благовѣстт 
благовѣстт -благовѣщѫ -благовѣстш св Съобщя блага, добра вест; възвестя подобаатъ м благовѣстт цстве бжіе М Лк 4.43 З благовѣстіхъ правъдѫ твоѭ въ цркві СП 39.10 благовѣстішѧ хсвое ꙇꙁ мрътвꙑхъ порожденье К 14а 20—21  нѣмъ благовѣстт стротъ. же ма пае творꙗше вѣроват С 445.21—22 съмотр како т  тъ. тѣм ѹенкомъ благовѣсттъ С 446.15 сї ѹбо богъ слово небесъно ... благовѣст сꙙ гаурїломъ арꙿхагг҄еломъ С 10.20—21 благовѣстт сѧ М З А СК К С Калка от гр εὐαγγελίζομαι Нвб благовестя, благовестявам книж остар ОА ВА НГер МлБТР ЕтМл РБЕ Срв Благовест ЛИ Благовеста ЛИ СтИл,РЛФИ Благовест МИ ЖЧ Благовест ’Благовещение’, благовеска ж ДА