Старобългарски речник
благовѣрьнъ 
благовѣрьнъ -ꙑ прил 1. Правоверен, благочестив паⷮ стѹмѹ  велⷦ҇мѹ благовѣрнⷨо константнѹ цюⷬ҇ А 146b 6  благовѣрнꙑма црема маркѣнѹ.  пѹлхере Е 5а 1  проꙁꙙбоста плода благовѣрънааго.  нарекошꙙ мꙙ мѹ кононъ С 24.25 сце посланъ бꙑстъ отъ благовѣрнꙑѧ матере С 96.21 (б)ꙑстъ бльгарїнъ родомь ѹ(нѹ)к(ъ нкол) же (ї рѱмѧ) благовѣрьнѹ В 2. Като същ. благовѣрьн҄ м мн οἱ εὐσεβοῦντες, οἱ εὐσεβεῖς Вярващите, благочестивите хора  многа ꙗрость ꙁвѣрінъска двꙁааше сꙙ. отъ неправедънꙑхъ на благовѣрьнꙑѧ С 85.11 мѫж вь самомъ цвѣтѣ юност. о жтї небръгъше ... сѫмнꙙштїхъ сꙙ ѹтврьдшꙙ. благовѣрьнꙑмъ желан сѹгѹбшꙙ С 97.15 Изч А Е С В Калка от гр εὐσεβής Превежда и гр. ἐν εὐσεβείᾳ γενόμενος, [τῆς] εὐσεβείας благовѣрнъ благовѣрънъ Нвб благоверен книж остар ОА ВА АК МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА благоверний ВА Срв Благовер ЛИ СтИл, РЛФИ