Старобългарски речник
благовъгодьнъ 
благовъгодьнъ -ꙑ прил Угоден, приятен ѡ благовъгодьнѣ трѣбѣ бꙑт. словесънѹѹмѹ семѹ слѹженью нашемѹ. гю помо СЕ 60а 14 Изч СЕ Калка от гр εὐάρεστος Нвб Срв благоугоден ВА Бот МлБТР ЕтМл