Старобългарски речник
бтола
бтола
-ꙑ
ж
МИ
Битоля — средновековна крепост край развалините на античната Хераклея Линкестис [IV—VI в. от н.е.] по пътя Виа Егнация. По времето на цар Самуил важен епископски и стратегически център на българската държава. Възобновена от цар Иван Владислав през 1015—1016 г. [дн. Битоля в Република Македония]
наѧть же (бꙑсть) градь (с ь) б(т)ола мца октовра въ к҃
Изч
В
Нвб
Битоля, Битола
диал
Битоль
остар
Дюв