Старобългарски речник
бещѧдь 
бещѧдь -ꙑ прил Бездетен аште комѹ братръ ѹмъретъ мꙑ женѫ.  тъ бештѧдъ ѹмьретъ. да пометъ женѫ его братръ М Лк 20.28 Изч М Калка от гр ἄτεκνος бештѧдъ Нвб. срв безчед, безчад МлБТР ЕтМл безчадка ’бездетна жена’ ж Дюв НГер РБЕ