Старобългарски речник
бесъмрьтьнъ 
бесъмрьтьнъ -ꙑ прил 1. Безсмъртен, вечно жив въ стнѫ слава тебѣ бесъмрътънꙑ црю СЕ 101а 17—18 отъ сьмрьт бꙑхомъ бесьмрьтьн. се стъ кръстьно справьн. се стъ вьскръсенꙗ велко ꙗвьн С 489.28—29 колко пае ꙁа бесъмрьтьнааго цѣсара подвꙁаѭште сꙙ. повѣдмъ твого ꙁълокъꙁньнааго нрава С 69.28 слава едномѹ бѹ стѹ бесъмрътьнѹ Р II 2.1—2 2. Като същ. бесъмрьтьнꙑ м ед [ὁ] ἀϑάνατος Безсмъртният — за Бог Отец отъ бесъмрьтьна бо родвъ сꙙ съмрьть ѹмортъ С 239.2 3. Който трае вечно, вечен сі жівотѹ. бесъмрътънѹмѹ бꙑваѭтъ пеленꙑ К 10b 21 спльн҄ень сꙿмъ бесьмрьтънааго брашьна. васъ птатъ хлѣбъ С 19.12—13 кръвь е водѫ спѹст ... да бесъмрьтънꙑм плодꙑ вѣрѹѭштмъ прсно цвьтетъ С 354.3 Е СЕ К С Р Калка от гр ἀϑάνατος Превежда и гр. [τῆς] ἀϑανασίας, ϑνητάϑνητος, ἀκήρατος бесъмрътънъ бесъмрътьнъ бесьмрьтънъ бесъмрьтънъ Нвб безсмъртен ОА ВА НТ Бот АК МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ безсмрътен остар ВА Дюв безсмрътий остар ВА безсмрътний остар ВА НГер