Старобългарски речник
бесьстьнъ 
бесьстьнъ -ꙑ прил 1. Безчестен, непочтен вдъ го беьстьнъ С 436.7 же пае родъ беьстьнъ. въ ьсть ведꙑ С 446.17 2. Който е изгубил честта си, обруган, унизен того каменемь бвъше пробшѧ главѫ емѹ ꙇ посълашѧ бещьстъна М Мк 12.4 Изч М З С Калка от гр ἄτιμος Превежда и гр. ἀτιμωϑείς, ἠτιμωμένος беьстьнъ бещьстънъ Нвб безчестен ОА ВА АК Бот МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ безчестний НГер