Старобългарски речник
бесхрамьнкъ 
бесхрамьнкъ м Бездомник даждъ м тѣло мрьтво на погребен ... їсѹса нштааго. їсѹса бесхрамнка С 454.18 даждъ м сего страннааго. не мѫштааго сьде кꙿде главꙑ подъклонт. даждъ м сего страннааго въ страньнꙑхъ ꙗко странна бесхрамнка С 455.1 Изч С Калка от гр [ὁ] ἄοικος бесхрамнкъ Нвб Ø