Старобългарски речник
бестрастьнъ 
бестрастьнъ -ꙑ прил Който не страда, не усеща болка съ родомь бестрастенъ. ꙇ клюбець бъ. ѣко тꙑ ес ꙇцѣлтель дшамъ ꙇ тѣломъ нашмъ СЕ 26а 15—16 толко пострадавъ прѣбꙑ бестрастьнь С 436.19 аште страсть маш бестрастьнааго не ѹвѣс С 511.13—14 то м  страстьно то л бестрастьно. то м  сьмрьтьно то ѹмрьштвено тебе дѣлꙗ. то л остало бе сьмрьт С 504.6 Изч СЕ С Гр ἀπαϑής τὸ ἀπαϑές бестрастенъ бестрастьнь Нвб безстрастен ОА ВА МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ