Старобългарски речник
беспрѣстан 
беспрѣстан нареч Безспир, непрекъснато, непрестанно въгодьнкъ же бож беспрѣстан молꙗше бога С 192.21—22 въꙁьпмъ беспрѣстан. благословьнъ грꙙдꙑ въ мꙙ господьнꙿе С 327.11—12 слѹгамꙿ же беспрѣстан жегѫштамъ. вьс граждане прѣдъстоѧштї ... вьꙁꙿпшꙙ глагол҄ѫште. самодръжье цѣсарю аурлꙗне. неправедьнѣ сѫдш С 13.26 же вьлѣꙁъ въ лоно мѫжа мѫааше. болѣꙁн беспрѣстан мꙋ творꙙ С 567.7 Изч С Гр ἀδιαλείπτως ἀπέραντα Нвб Срв безпрестанно книж остар ОА ВА НГер МлБТР безпрестайно остар ВА НГер МлБТР ЕтМл