Старобългарски речник
беꙁоковат
беꙁоковат
-беꙁокѹѭ
-беꙁокѹш
несв
Проявявам безочие, безсрамен съм
он же прѣбꙑваахѫ беꙁокѹѭште. невѣрьствїмъ. глаголаахѫ не маш напꙿсат внꙑ бгѹ нашемꙋ
С
32.26
Изч
С
Гр
ἀναισχυντέω
Нвб
Срв
безоча се
МлБТР
ЕтМл
безок
’безочлив
безсрамен’
прил
ДА
