Старобългарски речник
беꙁножьнъ 
беꙁножьнъ -ꙑ прил беꙁножьнаꙗ жрьтва ξιφάξιφος ϑυσία Жертва, която е принесена без употреба на нож, безкръвна жертва тѹ авраамъ прадѣдъ хсовъ жъръцъ. же беꙁбожьнѫѭ (погр. вм. беꙁножьнѫѭ, Север., с. 460, бел. под линия)  бесъмрътънѫѭ жрътвѫ богѹ пожрълъ стъ С 460.21—22 Изч С Нвб Ø