Старобългарски речник
беꙁмѫжьнъ 
беꙁмѫжьнъ -ꙑ прил беꙁмѫжьнꙑ мѫжь ἄνανδρος ἀνήρ Съпруг само по име тѹ ꙇосфъ. беꙁмѫжънꙑ мѫжь марꙇнъ К 14а 15 Срв. С451.27 Изч К С Калка от гр ἄνανδρος беꙁмѫжънъ Нвб безмъжен диал МлБТР РБЕ безмъжний остар НГер