Старобългарски речник
беꙁдобь 
беꙁдобь нареч Напразно, безполезно она же отъвѣштаста глагол҄ѫшта беꙁдобь молш сꙙ С 167.4 Изч С Гр μάτην Нвб Срв бездобен, бездобни МлБТР ЕтМл