Старобългарски речник
беꙁгрѣшьнъ 
беꙁгрѣшьнъ -ꙑ прил Безгрешен, който няма грехове прм нꙑ въ твое клюбе беꙁгрѣшъне СЕ 86а 9 стаа бо  беꙁгрѣшьна го дѹша С 569.9 беꙁгрѣшьнъ бо бѣаше. нъ беꙁгрѣшенъ сꙑ кръ(ст сѧ да б)лагод(ть бжю ) досто(ньство подасть) кръ(штамьімъ) Х I Аа 12—13, 14 Изч СЕ С Х Калка от гр ἀναμάρτητος беꙁгрѣшенъ Нвб безгрешен ОА ВА Бот НТ ЕтМл БТР АР РБЕ безгрешний НГер