Старобългарски речник
беꙁвещьнъ 
беꙁвещьнъ -ꙑ прил Невеществен, безплътен, духовен  ста крьстъ многосльнаꙗ сла. стрѣла невдома. бꙑл беꙁвештьно С 428.6 съ беꙁвѣстънꙑм (погр. вм. беꙁвештънꙑм, Север., с. 3, бел. под линия) вештънꙑм пртекъ ста С 272.27 велкомъ гласомъ въптъ павьлъ глаголꙙ. хъже жште на небесехъ стъ. насꙑштаѧ брашънъмъ беꙁвѣштьнꙑмъ С 272.18—19 Изч С Калка от гр ἄϋλος беꙁвѣштънъ Нвб безвещен МлБТР Срв безвеществен МлБТР ЕтМл