Старобългарски речник
беꙁбѣдьнъ 
беꙁбѣдьнъ -ꙑ прил Който не е изложен на опасност, който е в безопасност рѫцѣ мо с къ гвоꙁдмъ прложхъ. да т доведѫ дьнесь паствꙑ беꙁбѣдънꙑѧ С 503.5 Изч С Калка от гр ἀκίνδυνος Нвб безбеден остар ОА ВА МлБТР ЕтМл РРОДД РБЕ