Старобългарски речник
беꙁбрашьнъ 
беꙁбрашьнъ -ꙑ прил Нетленен, невеществен же которъ стъ нꙑнꙗ. прмꙑ.  беꙁбрашънꙑмъ брашънꙑмъ (!) кръмꙙ. ѹдънаго сего С 272.12—13 Изч С Гр ἀμβρόσιος Нвб Ø