Старобългарски речник
беꙁбоꙗꙁнь
беꙁбоꙗꙁнь
-ꙗ
ср
Смелост, безстрашие
абь того трепетъ невдѣнь обьѧ. ꙗкоже ктомѹ мѹ не мѫштѹ беꙁбоꙗꙁнꙗ. прое мѫт ѧ
С
559.28
Изч
С
беꙁбоꙗꙁн
Нвб
Срв
безбоязънство
ОА
безбоязн[ен], безбоязненост
МлБТР
ЕтМл
БТР
