Старобългарски речник
бал 
бал -ѩ м Лекар, лечител пострадавъш отъ мъногъ бал ... слꙑшавъш о сѣ. пршедъш въ народь. съ ꙁад пркосно сѧ (!) го рꙁѣ его М Мк 5.26 не трѣбѹѭтъ съдрав балѩ нъ болѧще М Мк 2.17 бал ꙇсцѣл сѧ самъ М Лк 4.23 жена ... ѣже балѣмъ ꙁдаѣвъш вьсе мѣне. н отъ едного же не може сцѣлѣт М Лк 8.43 л баліѩ въскрѣсѩтъ сповѣдѩтъ сѩ тебѣ СП 87.11 съдѣтелю вꙿсѣмъ. ꙇ бал недѫжънꙑмъ гі СЕ 84а 4—5 і крстъ прішедъ балі сѧ ѣв К 10а 32 аште лі онъ не въсхотѣ. прѩті балъства. балі неповінънь К 5а 40 Изч М СП СЕ К Гр ἰατρός бал балі Нвб Срв балност ’болка’ ж ДА