Старобългарски речник
аѵрлꙗн҄ь 
аѵрлꙗн҄ь прил притеж от ЛИ Аврелианов, на Аврелиан, римски император [270—275 г.] мноꙁ же отъ сѣецъ мѫꙙштїхъ стаꙗ повелѣнмъ аурлꙗн҄емъ. вдꙙште слꙑ бꙑвамꙑѧ богомъ. вѣровашꙙ къ бгⷪѹ С 6.10 Изч С