Старобългарски речник
аѵдсотъ 
аѵдсотъ -а м ЛИ Име на християнинперсиец слꙑшавъ же мѫжъ нѣкто доброговѣнъ. менемь аудсотъ. ꙗко съконьаста сꙙ стаꙗ. їѡна  варахс. прде  скѹп ѹ стражъ тѣлесѣ стѹю С 270.23 Изч С Гр ᾿Αβδισσότας