Старобългарски речник
ашѹть
ашѹть
нареч
1. Без причина
сѫд гі. обдѩщїмъ мѩ. вьꙁбран. борѭштїмъ сѩ со мьноѭ. прім орѫжіе і щтъ. въстан въ помощь моѭ ... ѣко ашѹть съкрꙑшѩ мнѣ пагѹбѫ сѣт своеѩ
СП
34.7
да не порадѹѭтъ м сѩ вражьдѹѭщі на мѩ. бес правъдꙑ. ненавдѩщі мене ашѹть
СП
34.19
2. Напразно, излишно, безполезно
аште л есте тіжде самі. ꙇ ашютъ есте лѹъше младѣнецъ. ті вамъ бѫдѫтъ сѫдьѩ по гнѹ словесі
К
1а 6
аште бо і тъмѫ ꙇмамъ добрꙑхъ дѣлъ. гнѣвъ же дръжімъ. вьсе въсѹе і ашютъ. ꙇ нікоегоже спсеньѣ. сімі можемъ обрѣсті
К
9b 17
Изч
СП
К
Гр
δωρεάν
μάτην
ашютъ