Старобългарски речник
ахаꙁъ 
ахаꙁъ -а м ЛИ Ахаз — старозаветен юдейски цар [735—715 г. пр. н.е.], син на Йоатам; един от прадедите на Христос оатамь же роді ахаꙁа. ахаꙁь же роді еꙁекіѭ А Мт 1.9 СК Изч А СК Гр ᾿Αχάζ От евр ’ ¯Aḥ¯az ’владетел, притежател’