Старобългарски речник
афедронъ
афедронъ
-а
м
Краен отвор на дебелото черво; заден проход, анус
вьсѣко еже въходтъ въ ѹста. въ рѣво въмѣщаатъ сѧ. ꙇ афедрономъ сходтъ
М
Мт 15.17
З.Срв.
Мк 7.19
М
З
Изч
М
З
От
гр
ἀφεδρών
афредонъ