Старобългарски речник
атанас 
атанас -ꙗ м ЛИ 1. Атанасий Велики [295—373 г.] — александрийски патриарх [ок. 328—373 г.], автор на многобройни догматични съчинения; противник на арианството. Пр. на 18 януари и 2 май мⷺца еноⷬ҇ ... ѕ҃ꙇ҃ стѹю оцю наⷲ҇ю аѳаⷩ҇сѣ  кѵрла архппа александрѩ А 141а 19 мⷺца маⷺ҇ б҃ стⷢ҇ аанасꙗ еппа А 146а 6 2. Атанасий — един от 40–те кападокийски войни християни, умр. мъченически [ок. 320 г.] по времето на имп. Лициний [308—324 г.] в Севастия, Мала Армения [Мала Азия]. Пр. на 9 март бѣахѫ же вон кападок҄скꙑѧ странꙑ. въ санѹ дномъ. жвѫште благовѣрьнѣ. сломъ м҃. непобѣдьн  добі вь ратехъ. а се мъ мена. дометꙗнъ. сух ... га. аѳанасї С 69.11 Изч А С Гр ᾿Αϑανάσιος аѳанас Нвб Атанас м Атанаска ж Атанасов ФИ СтИл,РЛФИ Атанаса ж Дюв Атанаси м ДА Срв Атанасовден (Танасифден) ДА Танас м диал ДА