Старобългарски речник
архстратгъ 
архстратгъ -а м 1. Военачалник, главноковандващ, архистратег бъ бгомъ ... егоже не вдѣ неднъ отъ къ. н вдѣт можетъ. егоже ѹбоѣвъ кънѧꙁь. ꙇ вꙿсѣ тварь. ꙇже ес раꙁгръдѣвъш. ꙇногꙿда арꙿхстратгъ. ꙇ съ своеѭ его слѹжъбоѭ. ослѹшанемь отъвръгъшъ сѧ. съвръгꙑ на ꙁемⷧѭ СЕ 51а 20 2. В християнството — осмият от деветте ангелски чина; архангел варатъ вьсꙙ гаврлъ арꙿхстратгъ. ꙗкоже по обꙑаю радост благовѣштенꙗ прностъ ловѣкомъ С 464.11 Изч СЕ С От гр ἀρχιστράτηγος Нвб архистратег ОА ВА ЕтМл архистратиг остар РРОДД