Старобългарски речник
арвъ 
арвъ прил притеж ЛИ Ариев, на Арий  акꙑ нъ. ахаавъ. на свꙙтꙑѧ божѧ цръкв вьꙁбѣс сꙙ. обꙿнавьꙗѧ вьсѫ арвѫ хѹлѫ С 190.23 препостъ же  про. же бѣахѫ отъ аревꙑ ꙁълꙑѧ вѣрꙑ. пае съвратшꙙ цѣсарѣ С 192.16 бѣаше же вьсѣхъ рн. отъ аревꙑ (погр. вм. арвꙑ, Север., с. 201, бел. под линия) же  мак҄едон҄ꙙ странꙑ. елеус марк҄анъ ламѱаьскꙑ.  еуꙿѳ ефесъскꙑ ...  про С 201.15—16 Изч С Гр τοῦ ᾿Αρείου аревъ Нвб ариев ЕтМл Срв Ариев ФИ СтИл,РЛФИ