Старобългарски речник
араньскъ 
араньскъ -ꙑ прил Който се отнася до арианската ерес; ариански дꙗволъ. но кѹмрослꙋжен. арꙗнъскѫѭ хѹлѫ ꙁобрѣте С 186.14 нѣстъ дошъла ꙁападънꙑхъ странъ арꙗнъскаꙗ хѹла С 197.20  кн҄гꙑ напсавъ посъла на нарота мѣста. ꙁаповѣдаѭштꙙ сце. цѣсарь ѳеѡдос. побѣднкъ самодръжецъ. къ вьсѣмъ аранъскомъ табьнкомъ С 199.21 волмъ аранъскѫѭ вѣрѫ неже къ кѹпносѫштю прложт сꙙ С 202.1 Изч С От гр ᾿Αρειανικός, τοῦ ᾿Αρείου, ᾿Αρειανός арꙗнъскъ аранъскъ Нвб ариански ВА РБЕ