Старобългарски речник
апостольскъ 
апостольскъ -ꙑ прил Апостолски, който се отнася до апостол нꙑнѣ радѹетъ сѧ аплскꙑ лкъ СЕ 87b 17 кѹмрослѹженю ѹже отъвръженꙋ бꙑвъшѹ. вьса подънебесъскаꙗ. просвѣтшꙙ сꙙ. апостольскⷪмъ про(про)повѣданмъ С 186.1—2  се отъ многааго мало събравъ. псаню прѣдахъ. оставвъ съповѣдат.  же о вѣрѣ го трѹдꙑ ...  гон҄енꙗ ꙗже прѧ. по благовѣштеню ꙁа апостольскꙑѧ ѹставꙑ С 302.1 ѡ кольм сьребролюбьство ꙁьло. тѣмь бо ѹенкъ апостольска стѫвъ (!) рꙙдѹ. ѹдавьню ѫже прѧ.  достонѫ покаꙁа слѫ грьтань. мже ꙁдошꙙ прѣдааню словеса С 426.13—14 ѡ како прѣштень архереско. въꙁꙿмѫт апостольскꙑ трѫтꙑ. ѡ како кнꙙꙁь дрьꙁость прогна. апостольскааго лка С 471.23, 24 апостольскаꙗ црькꙑ ἡ ἀποστολικὴ ἐκκλησία Апостолска църква, едно от наименованията на православната християнска църква, която пази неизменно апостолското учение и апостолското приемство на даровете на Светия дух, предавани чрез тайнството свещенство пакꙑ пр(н)осмъ ті словесънѫѭ сѭ слѹ(ж)ъбѫ. о вꙿселенѣ.  о стѣ каѳо(л)к. апⷧ҇осцѣ цркве СС IIIb 25 ꙇ кланѣетъ сѧ тебѣ едномѹ бѹ  оцю. едноѧдѹмѹ снѹ твоемѹ. гю нашемѹ схѹ. въ стѣ твое католк. ꙇ аплъсцѣ цркве СЕ 23b 18—19 апостольскꙑ мѫжь ἀποστολικὸς ἀνήρ Апостолски мъж — съвременник на Св. Апостоли, техен приемник и последовател [напр. Св. Климент папа Римски; Св. Игнатий Богоносец; Св. Поликарп, епископ Смирненски]. Апостолските мъже са живели през I—II в., оставили са предимно апологетически и пастирски съчинения. Повечето от тях са приели мъченическа смърт гда бѣаше въ мрѹ. многꙑ отъ прѣльст обрат. апостольскꙑ мѫжь въ насъ бꙑвъ С 124.16 СС СЕ С От гр ἀποστολικός, τῶν ἀποστόλων апостолъскъ Нвб апостолски ОА ВА НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН АР РБЕ Срв апостолски нареч ОА ВА МлБТР АР