Старобългарски речник
антохскъ 
антохскъ -ꙑ прил от МИ 1. Антиохийски — който се отнася до гр. Антиохия в Сирия вовода трокондъ ... ѹстрьм сꙙ отъ антохскааго велкааго града. вь велкѫѭ тѫ пѹстꙑн҄ѫ прт С 561.1—2 въ междѹмѣрї же томъ. прде нѣкто палатї. отъ цръствѹѭштааго сꙑ града. дꙑ же отъ апамѧ. же по шъств го. отъ велкааго града анꙿтохїскааго. пораженъ дхомъ непрꙗꙁнномъ С 562.8—9 по лѣтѣхъ же прнесенъ бꙑ въ манастꙑръ го. арьнѣ къ калопї старѣшнъствѹѧ. жвꙑ въ антохїстѣмъ велцѣмъ градѣ. ногама болꙙ. въ понꙗвц носмъ С 564.22 марна глава  рѫка антохск(а)ъѧ П4 2. Антиохийски — който се отнася до гр. Низибис [Нисибин] в Месопотамия іѹлꙗнѹ тъгда пршедъшѹ въ антохскꙑ градъ. не бо стъ цѣсаремъ того нарешт. довьлѣтъ бо мѹ беꙁаконнкомъ  прѣстѫпьнкомъ ꙁъват  С 214.1—2 въшъдъ ѹбо въ антохскꙑ градъ. доброьстънꙑѧ гонꙗаше С 214.15 Изч С П4 Гр [τοῦ] ᾿Αντιόχου Нвб антиохийски ВА