Старобългарски речник
андрѣꙗ 
андрѣꙗ -ѩ м ЛИ 1. Андрей — един от 12–те апостоли, брат на ап. Петър; проповедник в Скития; разпънат на кръст в Патра [Ахая]. Пр. на 30 ноември и 30 юни [Събор на 12–те апостоли] вдѣ смона ꙇ аньдрѣѭ братра того смона М Мк 1.16 З прде флпъ  гла аньдрѣов. ꙇ пакꙑ аньдрѣа  флпъ гласте св М Йо 12.22 З А мⷺца ноѩⷠ҇ ћ҃ стааго апла андреѩ А 127b 13 Срв.СК 134a 17 мѣⷰ҇. л҃. стаго апⷪ҇ла андреⷽ҇ У IIa 14 блаженꙑ гргор ... црънорꙁъцъ бѣ въ манастꙑр. стааго апостола аньдреа. нарцамааго клоскаура С 119.20 Срв.С 122.7 2. Андрей — име, познато само от надпис въ лѣто ҂ѕфд пѡⷱ҇ анⷣре ппⷪъ ВН М З А СК О У Е С ВН Гр ’Ανδρέας андреꙗ андре андрѣ аньдрѣа аньдреа аньдрѣ анъдре андре Нвб Андрея остар