Старобългарски речник
аналавъ 
аналавъ -а м Четириъгълно платно с изображение на кръст и други религиозни символи, което висшите монаси носят на плещите си; аналав брⷮ҇а наⷲ҇ сь. премⷧлетъ аналавъ. въ мѧ оца  стааго дха СЕ 97а 7 гі бже нашъ ... дажд емѹ жте благообраꙁъно ... кѹкѹль же съмѣренью. шлѣмъ спнью положь. аналавъ крстомь.  вѣроѭ ѹкрашаѩ сѩ СЕ 99а 10—11 Изч СЕ От гр ἀνάαλαβος